Продукти
Европейската програма Конкурентоспособност
Евперативна програма - Иновации и конкурентоспособност 2014-2020
Избор на изпълнител/и за надграждане на съществуваща ERP система с модули с нови функционалности
Европейски фонд за регионално развитие
Supermicro IPMI View - Отдалечено управление и наблюдение на сървъри
IPMI на практика представлява компютърен интерфейс (карта със специализиран микроконтролер), предоставящ съобщения за състоянието на различни ...

13 Декември 2012 12:12

Mиналия месец ви описахме нашите впечатления от стелажния мини-сървър Supermicro SuperServer 5017P-TLN4F. Тогава споменахме технологията IPMI (Intelligent Platform Management Interface), а сега ще ви запознаем с предимствата, която тя осигурява.

IPMI на практика представлява компютърен интерфейс (карта със специализиран микроконтролер), предоставящ съобщения за състоянието на различни системи, който се използва от системните администратори за тяхното дистанционно управление и наблюдение. Важното е, че IPMI работи независимо от ОС, така че можете да управлявате сървъра дори ако на него още не е инсталирано нищо или ОС е блокирала или повредена. Освен това получавате достъп до настройките на BIOS. Именно това са предимствата на тази технология пред останалите софтуерни инструменти за управление (например ssh, rdsp, vnc и т.н.).

В нашия тестов сървър бе монтирана IPMI карта. Ние свързахме картата с нашия комутатор чрез обикновен мрежов кабел. После на компютър с Windows 7, включен към локалната мрежа, инсталирахме софтуера IPMI View на Supermicro (изтеглихме най-новата версия от ftp://ftp.supermicro.com/utility/IPMIView). Осигурена е Java версия, както и версия за Linux. След инсталирането използвахме функцията за търсене (можете да зададете обхват от IP адреси или да оставите програмата да открие нужната мрежова информация) и веднага открихме IPMI интерфейса на нашия сървър— т.е. неговия IP адрес и информация за версията на IPMI. Тук е важно, че по подразбиране IPMI картата е настроена да получава автоматично IP адрес от локален DHCP сървър. Тази настройка се променя от меню в BIOS, като оттук можете да зададете и стационарен адрес на картата, ако това е необходимо. За да се свържете с интерфейса, трябва да въведете Login ID и паролата по подразбиране. И двете са ADMIN (с главни букви) и е препоръчително да ги промените след първото свързване. Интерфейсът на програмата е съвсем опростен и лесен за работа и всичко е съвсем ясно. Ако връзката се осъществи нормално, ще видите надпис CONNECTED на основния екран (както и версията на IPMI — в нашия случай 2.0 RMCP+ — и информация за криптирането), а под него — осем панела за достъп до основната информация за сървъра. Това са: Login (началният екран), Event Log (регистър за събития на ниво дънна платка — превишаване на температурата на процесора, проблеми с вентилаторите и т.н., като има възможност да ги експортирате във файл), Sensors (прозорци с данни от сензорите — обороти на вентилаторите, температура на процесора, напрежение на процесора и паметта, напрежение на захранващите шини — които можете да местите както решите), IPM Device (бутони, с които можете безпроблемно, т.е. без загуба на данни и с участието на ОС, да спирате, рестартирате и пускате сървъра и да го изключвате при блокирала ОС така, сякаш сте натиснали бутона за захранване на шасито), BMC Settings (настройка на MAC и IP адресите на картата и IP адресите на машините, които ще получават SNMP съобщения), Users (управление на потребители и техните права за достъп до интерфейса), Text Console (осигурява серийна връзка през локална мрежа — Serial-over-LAN) и KVM Console. Последният панел е един от най-интересните и полезните, тъй като осигурява функционалност KVM-over-IP, т.е. използване на клавиатура, видео и мишка през локалната мрежа. След като пуснете конзолата, ще се отвори отделен прозорец на вашия работен плот, който показва всичко, каквото би показвал монитор, свързан директно към видеоизхода на сървъра.

Например след като стартирате сървъра, можете да влезете в BIOS, да промените реда на устройствата за първоначално зареждане, да конфигурирате RAID, да промените настройките на паметта и въобще всичко, което позволява BIOS. След като ОС се зареди пък получавате достъп до всичките й функции. При работа с конзолата се използват мишката и клавиатурата на отдалечения компютър, но ако имате проблеми (понякога може да има несъвпадение на знаци — при нас при натискане на y излизаше z и обратно), можете да стартирате софтуерна клавиатура.

Прекрасна и много полезна функция на KVM конзолата е възможността да монтирате дистанционно дискови образи (на флопи, CD или USB устройства) към сървъра. Ние използвахме това, за да инсталираме Ubuntu Server 12.10 на нашата тестова машина. За целта си изтеглихме 64-битовата версия на инсталационния ISO образ на операционната система от www.ubuntu.com. После го монтирахме чрез менюто Virtual Media (после CDROM&ISO) на конзолата и бутон Plug in и рестартирахме сървъра от панела IPM Device. IPMI Virtial Disk трябва да е на първо място в списъка на устройства за начално зареждане в BIOS (ако не е така, натиснете Del след включване на сървъра, за да влезете в BIOS, и сменете настройката). При нас всичко протече гладко и веднага се показа първоначалният инсталационен екран на Ubuntu. Оттук нататък инсталацията премина нормално и много бързо, без да усетим каквито и да било забавяния от мрежата (инсталирахме ОС върху SSD носителя като използвахме LVM). Ubuntu разпозна четирите гигабитови мрежови порта (появиха се като устройства eth0, p1p1, p2p1, p3p1 и p4p1) и попита кой да използва за основен за връзка с Интернет.

Единствено тук срещнахме малко затруднение — според ръководството на сървъра порт LAN1 е горният вляво, но се каза, че това е долният порт (eth0), което отрихме с налучкване (p1p1 се оказа долният вдясно). Имената на портовете под Linux можете да откриете лесно с командата ifconfig -a -s.

В действителност разполагахме с работеща ОС само след броени минути. После, пак дистанционно от машината с Windows, настроихме сървър Samba, конфигурирахме локална подмрежа (192.168.0.0/24) и пуснахме DHCP за нея (за външен мрежов интерфейс използвахме eth0, а за вътрешен — p1p1), инсталирахме уеб-сървъра apache (версия 2), езика php и системата за управление на съдържание Joomla (най-новата версия 3). Накрая включихме компютър към новия сървър и изпробвахме инсталираните услуги. Компютърът веднага получи IP адрес, а всичко останало работеше отлично и без проблеми. За целите на теста копирахме файлове с големи размери от и на споделения мрежов дял на сървъра и постигнахме скорости от 45–50 MB/s (360–400 Mbit/s) при теглене и 50–56 MB/s (400–448 Mbit/s) при качване. За сравнение ще кажем, че скоростта на нашия стар сървър (през същата мрежа — кабели и комутатор) е 5,5–6 MB/s (44–48 Mbit/) — т.е. постигнахме увеличение от 8–10 пъти в скоростта на трансфер, което е сериозен довод за обновяване.

Ако трябва да добавим още нещо за IPMI View, това е възможността за групово управление на няколко сървъра (до 20), което неимоверно улеснява процеса на администриране. Достъп до IPMI картата можете да получите и през уеб-интерфейс (въвеждате нейния IP адрес в адресната лента на браузър в мрежата). KVM конзолата в този случай също ще използва Java (трябва да е инсталирана и разрешена в браузъра).

Нашето заключение е, че IPMI (в комбинация с IPMI View) осигурява отлични възможности за дистанционно управление на няколко сървъра от един интерфейс. След като веднъж ги използвате, ще се питате как досега сте живели без тях.

източник: pcw.bg


Количка
1 продукт

283 .00 USD
без ДДС

прегледай | поръчай
Свържете се с нас
0700 42030
 
Търговски отдел:
sales@persy.com

Сервизен отдел:


Intel Technology Provider Platinium

Intel Technology Provider HPC Data Centre Specialist

nVidia - Partner Force - TESLA Prefered Provider

Електронен бюлетин
Научавайте веднага за нови продукти, промоции и новини!


Перси ООД работи със система за управление на качеството ISO 9001:2008
Сертификат No. 90810529

Плащания
цените в лева се калкулират по курс продава на RBB в деня на плащане